Докога ще кървя?

Поезия

457 0 6

Самота изпълва мрака,

скърца празното легло,

стене душата,

обвита в тегло.

Искам всичко да върна -

дните, чуствата, теб -

да погаля отново косите,

да рисувам с устни -

нежни цветове.

Да ме стоплиш -

ти го умееш,

опора да ми дариш,

запуши им устите -

да не ни винят!

Без теб не мога!
Докога ще кървя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ParvaNova (Ренета Първанова)

С Пламена! Поздрав, Васе!

2015-03-20T20:52:29+02:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Може би единственото хубаво нещо
на самотата и тъгата е, че понякога
се превръща в красиви стихове.
Поздрави и от мен!

2015-03-20T19:26:42+02:00
voda (Елица Ангелова)

"Самота изпълва мрака" е много хубаво начало, Васе.
Споделяш познати човешки състояние и това е стойностното...

2015-03-20T18:16:31+02:00
aap (Ангел)

След всяка изпитана болка идва щаслив момент в живота!Раздялата е труден преход но от тази трудност казват че ставаме силни.Надявам се че болката ти ще утихне и за всичко ще се намери правилно решение!До нови стрещи и нека нощите ти вече никога не са самотни!

2015-03-20T16:38:41+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Както се казва в подобни случаи - "искрено и лично". Хубаво е, че изливаш мъката си в стихове, Василка. Един мой приятел казваше: "Щастието се живее, мъката се изживява." Не от щастие се пише поезия, а от изживяна мъка.

Сърдечен поздрав! Желая ти хубав ден! Честита пролет!

2015-03-20T12:28:16+02:00