Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
20.03.2015 г., 11:34 ч.

Докога ще кървя? 

  Поезия
306 0 6

Самота изпълва мрака,

скърца празното легло,

стене душата,

обвита в тегло.

 

Искам всичко да върна -

дните, чуствата, теб -

да погаля отново косите,

да рисувам с устни -

 нежни цветове.

 

Да ме стоплиш -

ти  го умееш,

опора да ми дариш,

запуши им устите -

да не ни винят!

 

Без теб не мога!
Докога ще кървя? 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С Пламена! Поздрав, Васе!
  • Може би единственото хубаво нещо
    на самотата и тъгата е, че понякога
    се превръща в красиви стихове.
    Поздрави и от мен!
  • "Самота изпълва мрака" е много хубаво начало, Васе.
    Споделяш познати човешки състояние и това е стойностното...
  • След всяка изпитана болка идва щаслив момент в живота!Раздялата е труден преход но от тази трудност казват че ставаме силни.Надявам се че болката ти ще утихне и за всичко ще се намери правилно решение!До нови стрещи и нека нощите ти вече никога не са самотни!
  • Както се казва в подобни случаи - "искрено и лично". Хубаво е, че изливаш мъката си в стихове, Василка. Един мой приятел казваше: "Щастието се живее, мъката се изживява." Не от щастие се пише поезия, а от изживяна мъка.

    Сърдечен поздрав! Желая ти хубав ден! Честита пролет!
  • Боли ме като ти чета стихотворението.Предполагам, че самотата много тежи, но има и по-тежки случай, когато си с любимия, но си сама.
    Има много ситуации и всички щастливи двойки си приличат. Нещастните - всяка една от тях е нещастна по своему.
    Стига да знаем кое е щастие и нещастие.
    Желая ти високо самочувствие и ведро настроение, Васе!
    Поздравление и хубав ден!
Предложения
: ??:??