Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
Mar 20, 2015, 11:34 AM

Докога ще кървя?

  Poetry
454 0 6

Самота изпълва мрака,

скърца празното легло,

стене душата,

обвита в тегло.

 

Искам всичко да върна -

дните, чуствата, теб -

да погаля отново косите,

да рисувам с устни -

 нежни цветове.

 

Да ме стоплиш -

ти  го умееш,

опора да ми дариш,

запуши им устите -

да не ни винят!

 

Без теб не мога!
Докога ще кървя? 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ParvaNova (Ренета Първанова)
    ParvaNova (Ренета Първанова)
    С Пламена! Поздрав, Васе!
  • plama7 (Пламена Владимирова)
    plama7 (Пламена Владимирова)
    Може би единственото хубаво нещо
    на самотата и тъгата е, че понякога
    се превръща в красиви стихове.
    Поздрави и от мен!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    "Самота изпълва мрака" е много хубаво начало, Васе.
    Споделяш познати човешки състояние и това е стойностното...
  • aap (Ангел)
    aap (Ангел)
    След всяка изпитана болка идва щаслив момент в живота!Раздялата е труден преход но от тази трудност казват че ставаме силни.Надявам се че болката ти ще утихне и за всичко ще се намери правилно решение!До нови стрещи и нека нощите ти вече никога не са самотни!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Както се казва в подобни случаи - "искрено и лично". Хубаво е, че изливаш мъката си в стихове, Василка. Един мой приятел казваше: "Щастието се живее, мъката се изживява." Не от щастие се пише поезия, а от изживяна мъка.

    Сърдечен поздрав! Желая ти хубав ден! Честита пролет!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0