линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
816 11865
17 sept. 2017 11:25

Доколкото 

  Poesía » Otra
1773 11 28

Доколкото умея да мечтая,

мечтата ми на дом прилича.

Разхождам се от стая в стая

и въпреки стените аз обичам.

 

Теб има те в шума и в тишината,

в сезоните с които се разделям.

Посрещам с изгрева на синевата

неструващото си да се споделя.

 

Останалото се превръща в дим.

Изгаря нещо, въглен не остава.

В жаравата не можем да вървим,

а пътят винаги от там минава,

 

но си представям как ухае на небе

онази песен, що в душа възлиза,

заплакала сред житното поле

във везаната потна бяла риза.

 

И после как животът я е разпилял

по всички незабрави и забрави.

Кой чул, кой недочул и не видял

как сърп върти и сноп как прави.

 

Доколкото умея да мечтая

и въпреки стените – да обичам

човеците в ей тази класна стая,

Родино моя, дом ще ги наричам.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??