линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
17.09.2017 г., 11:25 ч.

Доколкото 

  Поезия » Друга
2388 13 34

Доколкото умея да мечтая,

мечтата ми на дом прилича.

Разхождам се от стая в стая

и въпреки стените аз обичам.

 

Теб има те в шума и в тишината,

в сезоните с които се разделям.

Посрещам с изгрева на синевата

неструващото си да се споделя.

 

Останалото се превръща в дим.

Изгаря нещо, въглен не остава.

В жаравата не можем да вървим,

а пътят винаги от там минава,

 

но си представям как ухае на небе

онази песен, що в душа възлиза,

заплакала сред житното поле

във везаната потна бяла риза.

 

И после как животът я е разпилял

по всички незабрави и забрави.

Кой чул, кой недочул и не видял

как сърп върти и сноп как прави.

 

Доколкото умея да мечтая

и въпреки стените – да обичам

човеците в ей тази класна стая,

Родино моя, дом ще ги наричам.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??