16 oct 2009, 23:40

Докоснати от мълния

  Poesía
1.8K 0 20

                                      Измръзнали, забравени крилете ми

                                      откри.

                                      По пътя изоставени...

                                      (облечени в мечти)

                                      Безпомощно захвърлени...

                                      Че силните жени

                                      докосвани са с мълния

                                      и всичко в тях гори...

                                      Те бяха неугаснали,

                                      (припламнали за миг)

                                       но ти прекрасно знаеше, че мои са...

                                      Нали?

                                      И нямаше съмнение, че мога

                                      да летя...

                                      Защото вярваш в мен... Във мен

                                      и любовта,

                                      защото вярваш в утрото.

                                      Във моите очи,

                                      във женската ми лудост

                                      даже...

                                      Нищо, че мълчиш.

                                      И нищо, че понякога във изблик

                                      на тъга,

                                      (сърдечен тътен някакъв)

                                      или от суета

                                      при теб изпращам облаци

                                      и буря от сълзи.

                                      Докоснати от мълния са

                                      силните жени...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не знам как съм те пропуснал. Или може би знам, но е добре, че компенсирам...
  • Невероятна си, Ева! Наистина.
    Поздравявам те най-искрено!
  • Ев,

    Мълча. А пък сърцето ми ти шепне,
    но ти не знаеш още този код.
    След теб какво - съмнение и пепел.
    Или накратко казано живот.

    По-кратък и от мълния е този
    живот без теб, преминал изведнъж...
    Наместо устни - капки кръв от рози -
    посявам стих из есенния дъжд...



  • Смирен поклон в жената, женската лудост ,съвършенството....
  • По скоро са мълния!Продължавам да обожавам твоята поезия....!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...