16 окт. 2009 г., 23:40

Докоснати от мълния

1.8K 0 20

                                      Измръзнали, забравени крилете ми

                                      откри.

                                      По пътя изоставени...

                                      (облечени в мечти)

                                      Безпомощно захвърлени...

                                      Че силните жени

                                      докосвани са с мълния

                                      и всичко в тях гори...

                                      Те бяха неугаснали,

                                      (припламнали за миг)

                                       но ти прекрасно знаеше, че мои са...

                                      Нали?

                                      И нямаше съмнение, че мога

                                      да летя...

                                      Защото вярваш в мен... Във мен

                                      и любовта,

                                      защото вярваш в утрото.

                                      Във моите очи,

                                      във женската ми лудост

                                      даже...

                                      Нищо, че мълчиш.

                                      И нищо, че понякога във изблик

                                      на тъга,

                                      (сърдечен тътен някакъв)

                                      или от суета

                                      при теб изпращам облаци

                                      и буря от сълзи.

                                      Докоснати от мълния са

                                      силните жени...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не знам как съм те пропуснал. Или може би знам, но е добре, че компенсирам...
  • Невероятна си, Ева! Наистина.
    Поздравявам те най-искрено!
  • Ев,

    Мълча. А пък сърцето ми ти шепне,
    но ти не знаеш още този код.
    След теб какво - съмнение и пепел.
    Или накратко казано живот.

    По-кратък и от мълния е този
    живот без теб, преминал изведнъж...
    Наместо устни - капки кръв от рози -
    посявам стих из есенния дъжд...



  • Смирен поклон в жената, женската лудост ,съвършенството....
  • По скоро са мълния!Продължавам да обожавам твоята поезия....!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...