Докоснати от мълния
Измръзнали, забравени крилете ми
откри.
По пътя изоставени...
(облечени в мечти)
Безпомощно захвърлени...
Че силните жени
докосвани са с мълния
и всичко в тях гори...
Те бяха неугаснали,
(припламнали за миг)
но ти прекрасно знаеше, че мои са...
Нали?
И нямаше съмнение, че мога
да летя...
Защото вярваш в мен... Във мен
и любовта,
защото вярваш в утрото.
Във моите очи,
във женската ми лудост
даже...
Нищо, че мълчиш.
И нищо, че понякога във изблик
на тъга,
(сърдечен тътен някакъв)
или от суета
при теб изпращам облаци
и буря от сълзи.
Докоснати от мълния са
силните жени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
Продължавам да обожавам твоята поезия....!