Докоснати от мълния

Poetry

1.8K 0 20

Измръзнали, забравени крилете ми

откри.

По пътя изоставени...

(облечени в мечти)

Безпомощно захвърлени...

Че силните жени

докосвани са с мълния

и всичко в тях гори...

Те бяха неугаснали,

(припламнали за миг)

но ти прекрасно знаеше, че мои са...

Нали?

И нямаше съмнение, че мога

да летя...

Защото вярваш в мен... Във мен

и любовта,

защото вярваш в утрото.

Във моите очи,

във женската ми лудост

даже...

Нищо, че мълчиш.

И нищо, че понякога във изблик

на тъга,

(сърдечен тътен някакъв)

или от суета

при теб изпращам облаци

и буря от сълзи.

Докоснати от мълния са

силните жени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Tomad (Тома Кашмирски)

Не знам как съм те пропуснал. Или може би знам, но е добре, че компенсирам...

2011-03-14T16:27:48+02:00
Elda (Лора)

Невероятна си, Ева! Наистина.
Поздравявам те най-искрено!

2009-10-22T11:37:46+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Ев,

Мълча. А пък сърцето ми ти шепне,
но ти не знаеш още този код.
След теб какво - съмнение и пепел.
Или накратко казано живот.

По-кратък и от мълния е този
живот без теб, преминал изведнъж...
Наместо устни - капки кръв от рози -
посявам стих из есенния дъжд...

2009-10-21T01:50:48+03:00
portos (Христофор Тодоров)

Смирен поклон в жената, женската лудост ,съвършенството....

2009-10-21T01:34:51+03:00
Melany71 (Светла)

По скоро са мълния!Продължавам да обожавам твоята поезия....!

2009-10-20T18:30:21+03:00