Докосвай ме

Poesía » De amor

583 0 2

Докосвай ме, когато пак те няма,

докосвай ме със устни на луна!

Разпалвай в мене оня пламък,

превърнал ме във истинска жена!

Целувай ме със устните на залез,

изпъстрен с първите звезди

на идващата нощна прелест,

която пак над нас ще заблести!

Докосвай ме, не си отивай!

Остани отново във съня,

във който пак ще съм щастлива

и до теб спокойно ще заспя!

20.09.2015г.

Мими Янева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0