Докосвай ме, когато пак те няма,
докосвай ме със устни на луна!
Разпалвай в мене оня пламък,
превърнал ме във истинска жена!
Целувай ме със устните на залез,
изпъстрен с първите звезди
на идващата нощна прелест,
която пак над нас ще заблести!
Докосвай ме, не си отивай!
Остани отново във съня,
във който пак ще съм щастлива
и до теб спокойно ще заспя!
20.09.2015г.
Мими Янева
© Mimi Ivanova All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
