Mimka80 (Mimi Ivanova)
7 128

24.11.2015 г., 22:00

Докосвай ме

Поезия » Любовна

584 0 2

Докосвай ме, когато пак те няма,

докосвай ме със устни на луна!

Разпалвай в мене оня пламък,

превърнал ме във истинска жена!

Целувай ме със устните на залез,

изпъстрен с първите звезди

на идващата нощна прелест,

която пак над нас ще заблести!

Докосвай ме, не си отивай!

Остани отново във съня,

във който пак ще съм щастлива

и до теб спокойно ще заспя!

20.09.2015г.

Мими Янева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0