24.11.2015 г., 22:00

Докосвай ме

585 0 2

Докосвай ме, когато пак те няма, 

докосвай ме със устни на луна!

Разпалвай в мене оня пламък,

превърнал ме във истинска жена!

 

Целувай ме със устните на залез,

изпъстрен с първите звезди

на идващата нощна прелест,

която пак над нас ще заблести!

 

Докосвай ме, не си отивай!

Остани отново във съня,

във който пак ще съм щастлива

и до теб спокойно ще заспя!

 

20.09.2015г.

Мими Янева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...