10 oct 2020, 8:51

Докосване

562 4 5

На моята врата ли тропаш ти,
когато светлината си отива
и вече няма слънчеви лъчи?
Душата ти е волна и красива!

Видя ли в тъмнината любовта?
Позна ли се в очите на момчето?
Разбра ли, че животът е ръка,
протегната надолу към детето?

Успя ли да погалиш и врабче,
изпаднало на твоята тераса?
Прозря ли, че животът си тече,
напук на негативните нагласи?

На моята врата почукай ти,
когато си решила да се върнеш.
Душата ти в ефира ще лети.
Тогава любовта ще те прегърне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...