Докосване
На моята врата ли тропаш ти,
когато светлината си отива
и вече няма слънчеви лъчи?
Душата ти е волна и красива!
Видя ли в тъмнината любовта?
Позна ли се в очите на момчето?
Разбра ли, че животът е ръка,
протегната надолу към детето?
Успя ли да погалиш и врабче,
изпаднало на твоята тераса?
Прозря ли, че животът си тече,
напук на негативните нагласи?
На моята врата почукай ти,
когато си решила да се върнеш.
Душата ти в ефира ще лети.
Тогава любовта ще те прегърне.
© Димитър Драганов All rights reserved.
