10 окт. 2020 г., 08:51

Докосване

560 4 5

На моята врата ли тропаш ти,
когато светлината си отива
и вече няма слънчеви лъчи?
Душата ти е волна и красива!

Видя ли в тъмнината любовта?
Позна ли се в очите на момчето?
Разбра ли, че животът е ръка,
протегната надолу към детето?

Успя ли да погалиш и врабче,
изпаднало на твоята тераса?
Прозря ли, че животът си тече,
напук на негативните нагласи?

На моята врата почукай ти,
когато си решила да се върнеш.
Душата ти в ефира ще лети.
Тогава любовта ще те прегърне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...