Копринено стръкче трева.
Откъсват го галещи пръсти.
Тревата ли? Аз съм това.
И пръстите също.
Наоколо свети добро.
Красиво ми става от него.
Доброто ли? Въздух е то.
Със пръсти го гледам.
Миг светъл, не свършвай сега.
Постой още няколко срички.
Сега ли? Почти без следа
нанейде изтича...
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados