Копринено стръкче трева.
Откъсват го галещи пръсти.
Тревата ли? Аз съм това.
И пръстите също.
Наоколо свети добро.
Красиво ми става от него.
Доброто ли? Въздух е то.
Със пръсти го гледам.
Миг светъл, не свършвай сега.
Постой още няколко срички.
Сега ли? Почти без следа
нанейде изтича...
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
