4 sept 2011, 12:17

Докосване 

  Poesía » Otra
947 0 17
Докосване...
Нали не мислиш за
онази... телесната
наслада? Или...
защо пък не?
Но, в този миг визирам
друга слабост.
Аз слабостите 
имам ги за вик,
от който ражда се
начало... И цял един
живот ти предстои.
И слънцето по-силно
грее, и сякаш
никнат ти криле…
докосвайки оная струна,
тъй видима, тъй уловима,
единствено във твоите очи.
И мъничката лудост
пак е с теб.
Светът красив е,
пълно е в душата.
Не спирай да летиш
дори когато

тъй здраво
закован си за земята.


© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??