Докосване
| Докосване... | |
| Нали не мислиш за | |
| онази... телесната | |
| наслада? Или... | |
| защо пък не? | |
| Но, в този миг визирам | |
| друга слабост. | |
| Аз слабостите | |
| имам ги за вик, | |
| от който ражда се | |
| начало... И цял един | |
| живот ти предстои. | |
| И слънцето по-силно | |
| грее, и сякаш | |
| никнат ти криле… | |
| докосвайки оная струна, | |
| тъй видима, тъй уловима, | |
| единствено във твоите очи. | |
| И мъничката лудост | |
| пак е с теб. | |
| Светът красив е, | |
| пълно е в душата. | |
| Не спирай да летиш | |
| дори когато |
|
| тъй здраво | |
| закован си за земята. | |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
