4.09.2011 г., 12:17 ч.

Докосване 

  Поезия » Друга
1020 0 17
Докосване...
Нали не мислиш за
онази... телесната
наслада? Или...
защо пък не?
Но, в този миг визирам
друга слабост.
Аз слабостите 
имам ги за вик,
от който ражда се
начало... И цял един
живот ти предстои.
И слънцето по-силно
грее, и сякаш
никнат ти криле…
докосвайки оная струна,
тъй видима, тъй уловима,
единствено във твоите очи.
И мъничката лудост
пак е с теб.
Светът красив е,
пълно е в душата.
Не спирай да летиш
дори когато

тъй здраво
закован си за земята.


© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??