5 abr 2009, 0:26

Докосване 

  Poesía » De amor
772 0 7

Душата ми отдавна е във рани,

дори след глътка радост пак боли.         

Нощта случайно с теб събра ни  -

мечтите плахо ти ми  сподели...

 

Докосвам устните ти неусетно -

преливат в нас и свян, и грях.

В света на поривите мимолетни -

за обич сякаш зов прозрях...

 

Не идвай, утро разпиляно,

с досада, хитрост и лъжи.

Аз знам, че любовта я няма,

а само болката тежи...

© Иван Миланов Шопов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??