Apr 5, 2009, 12:26 AM

Докосване

  Poetry » Love
965 0 7

Душата ми отдавна е във рани,

дори след глътка радост пак боли.         

Нощта случайно с теб събра ни  -

мечтите плахо ти ми  сподели...

 

Докосвам устните ти неусетно -

преливат в нас и свян, и грях.

В света на поривите мимолетни -

за обич сякаш зов прозрях...

 

Не идвай, утро разпиляно,

с досада, хитрост и лъжи.

Аз знам, че любовта я няма,

а само болката тежи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Миланов Шопов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...