milanov1 (Иван Миланов Шопов) milanov1 (Иван Миланов Шопов)
69
5.04.2009 г., 0:26

Докосване

968 0 7

Душата ми отдавна е във рани,

дори след глътка радост пак боли.         

Нощта случайно с теб събра ни  -

мечтите плахо ти ми  сподели...

 

Докосвам устните ти неусетно -

преливат в нас и свян, и грях.

В света на поривите мимолетни -

за обич сякаш зов прозрях...

 

Не идвай, утро разпиляно,

с досада, хитрост и лъжи.

Аз знам, че любовта я няма,

а само болката тежи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Миланов Шопов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0