17 nov 2008, 8:30

Докосване до природата

  Poesía » Otra
1.1K 0 7
Топъл бриз долитна от полето,
славей се развесели в небето,
облаците махаха с ръце,
докато дъждът не дойде.

Посипа нежният парфюм,
с ухание на борова наслада,
разпиля се в безкрайната шир,
а земята бездиханна остана.

Вятърко - и той побърза да се появи,
като нежно погали прекрасните ширини,
включи се в красивата игра
и всичко наоколо засия.

Това е тя - природата магия,
изпълнена с чар и светлина!
Това е тя - природата неудържима,
пред която стоим на колене!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно и така истинско!
    Истинска наслада беше за мен
  • Това е тя...Вълшебно докосване!
    Поздрави Кали!
  • Винаги коленичим пред Природата, но за съжаление все повече отнемаме от магията й. Прекрасен стих!
  • Посипа нежният парфюм,
    с ухание на борова наслада,
    разпиля се в безкрайната шир,
    а земята бездиханна остана.

    Толкова е ... вълшебно
  • нарисувала си я

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...