17 nov 2008, 8:30

Докосване до природата

  Poesía » Otra
1.1K 0 7
Топъл бриз долитна от полето,
славей се развесели в небето,
облаците махаха с ръце,
докато дъждът не дойде.

Посипа нежният парфюм,
с ухание на борова наслада,
разпиля се в безкрайната шир,
а земята бездиханна остана.

Вятърко - и той побърза да се появи,
като нежно погали прекрасните ширини,
включи се в красивата игра
и всичко наоколо засия.

Това е тя - природата магия,
изпълнена с чар и светлина!
Това е тя - природата неудържима,
пред която стоим на колене!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно и така истинско!
    Истинска наслада беше за мен
  • Това е тя...Вълшебно докосване!
    Поздрави Кали!
  • Винаги коленичим пред Природата, но за съжаление все повече отнемаме от магията й. Прекрасен стих!
  • Посипа нежният парфюм,
    с ухание на борова наслада,
    разпиля се в безкрайната шир,
    а земята бездиханна остана.

    Толкова е ... вълшебно
  • нарисувала си я

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...