17.11.2008 г., 8:30

Докосване до природата

1.1K 0 7
Топъл бриз долитна от полето,
славей се развесели в небето,
облаците махаха с ръце,
докато дъждът не дойде.

Посипа нежният парфюм,
с ухание на борова наслада,
разпиля се в безкрайната шир,
а земята бездиханна остана.

Вятърко - и той побърза да се появи,
като нежно погали прекрасните ширини,
включи се в красивата игра
и всичко наоколо засия.

Това е тя - природата магия,
изпълнена с чар и светлина!
Това е тя - природата неудържима,
пред която стоим на колене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно и така истинско!
    Истинска наслада беше за мен
  • Това е тя...Вълшебно докосване!
    Поздрави Кали!
  • Винаги коленичим пред Природата, но за съжаление все повече отнемаме от магията й. Прекрасен стих!
  • Посипа нежният парфюм,
    с ухание на борова наслада,
    разпиля се в безкрайната шир,
    а земята бездиханна остана.

    Толкова е ... вълшебно
  • нарисувала си я

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...