... докрай поне...
Не ме обичай... забрави ме,
не ме сънувай... ще боли,
аз чаках много, много време...
не ме вълнуват твоите сълзи...
Да чакам ли да ме обичаш,
да те жадувам ли така,
не може да съм тичала,
без никаква следа - сама!...
Изгубих толкова години
и нощите самотно пропилях...
ако ме искаш - докосни ме,
аз хиляди любови преживях!...
Очаквам те - със лист хартиен...
със чаша сутрешно кафе...
като цигара - запали ме,
но ме изпуши докрай поне!...
април' 2005 г.
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados