18.05.2008 г., 21:56

... докрай поне...

958 0 17

        ... докрай поне...

Не ме обичай...  забрави ме,
не ме сънувай... ще боли,
аз чаках много, много време...
не ме вълнуват твоите сълзи...

Да чакам ли да ме обичаш,
да те жадувам ли така,
не може  да съм тичала,
без никаква следа - сама!...

Изгубих толкова години
и нощите самотно пропилях...
ако ме искаш - докосни ме,
аз хиляди любови преживях!...

Очаквам те - със лист хартиен...
със чаша сутрешно кафе...
като цигара - запали ме,
но ме изпуши докрай поне!...

април' 2005 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...