Дом

17 dic 2012, 10:44

Poesía

476 1 2

Постелил си дома си и очакваш

да го населят хора със очи.

Очи, които осветляват мрака,

в които да се сгушиш и мълчиш.

И ти ги храниш с хляб и със роса,

със много меки думи и със сладко -

това е само. Топла синева,

в която си обгрижен и очакван.

Погалваш ги, написваш със перце,

че топло е, един до друг сте свити.

Приличате на малко сърчице,

прибрало се при себе си на тихо.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.