Дом

17.12.2012 г., 10:44 ч.

Поезия

479 1 2

Постелил си дома си и очакваш

да го населят хора със очи.

Очи, които осветляват мрака,

в които да се сгушиш и мълчиш.

И ти ги храниш с хляб и със роса,

със много меки думи и със сладко -

това е само. Топла синева,

в която си обгрижен и очакван.

Погалваш ги, написваш със перце,

че топло е, един до друг сте свити.

Приличате на малко сърчице,

прибрало се при себе си на тихо.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.