Дом
Постелил си дома си и очакваш
да го населят хора със очи.
Очи, които осветляват мрака,
в които да се сгушиш и мълчиш.
И ти ги храниш с хляб и със роса,
със много меки думи и със сладко -
това е само. Топла синева,
в която си обгрижен и очакван.
Погалваш ги, написваш със перце,
че топло е, един до друг сте свити.
Приличате на малко сърчице,
прибрало се при себе си на тихо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Колева Всички права запазени
