Постелил си дома си и очакваш
да го населят хора със очи.
Очи, които осветляват мрака,
в които да се сгушиш и мълчиш.
И ти ги храниш с хляб и със роса,
със много меки думи и със сладко -
това е само. Топла синева,
в която си обгрижен и очакван.
Погалваш ги, написваш със перце,
че топло е, един до друг сте свити.
Приличате на малко сърчице,
прибрало се при себе си на тихо.