Постелил си дома си и очакваш
да го населят хора със очи.
Очи, които осветляват мрака,
в които да се сгушиш и мълчиш.
И ти ги храниш с хляб и със роса,
със много меки думи и със сладко -
това е само. Топла синева,
в която си обгрижен и очакван.
Погалваш ги, написваш със перце,
че топло е, един до друг сте свити.
Приличате на малко сърчице,
прибрало се при себе си на тихо.
© Ива Колева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
