Дом

Камък върху камък все градим -

дом мечтан, в свят непредвидим.

Камъните тежки са основи –

надежди – във формите си нови.

Тези форми в природата ги няма,

плод са на една мечта голяма,

с носещи колони от сплотеност,

вяра в ближния и споделеност.

Прозорците са толкова големи,

че има въздух за стените неми,

пазещи от всяка уязвимост –

заедно са пазител те и мост.

На вратите в тесните ключалки

винаги се крият тайни малки.

Нека ги отключваме без страх –

тайни се отварят със замах.

Напомня стълбището кратко,

около нас не ще е всичко гладко.

Понякога ще бъдем вдъхновени,

но и от остри ръбове ранени.

Покривът стихиите превръща

в питомци на тая горда къща.

Не защото е на вид така суров -

не – пази той под себе си любов.

Домът ни е една мечта крилата,

градим го и не чакаме отплата.

Толкова надежди там се раждат

и пораснали дома надграждат.

Камък върху камък все градим,

а годините изчезват като дим.

Накрая едно огнище ни остава,

но огънят му топлина ни дава.