Дом

26 июн. 2013 г., 17:41

Поэзия

422 0 7

Този град диша в кръвта ми
откак се помня.
И прекроява съня ми
на бездомник.
Вървя по петите му
без да искам,
с тайния страх от затишие
и от пристан.
Едно-единствено „вкъщи”.
Хиляда кораба.
А нищо не е същото.
Даже хората. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дом

Искате да прочетете повече?

Предложения