elenabili (Елена Биларева)
298 2386
26 июн. 2013 г., 17:41

Дом 

  Поэзия
391 0 7

Този град диша в кръвта ми

откак се помня.

И прекроява съня ми

на бездомник.

 

Вървя по петите му

без да искам,

с тайния страх от затишие

и от пристан.

 

Едно-единствено „вкъщи”.

Хиляда кораба.

А нищо не е същото.

Даже хората.

 

Чувствам едно пренасищане

И умора.

Остра нужда от дишане.

И от корена.

 

*Посветено на гр. Гоце Делчев

© Елена Биларева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отвори албума.Посмей се.Поживей няколко мига и го затвори.Остави го в ъгълът за утре.Животът ти е в София, Берлин, Париж...не изпускай и миг..
  • Прекрасно!
  • С много дълбоко чувство си го написала, Елена ! И аз тая подобна мъка в душата си !
  • Много болка усетих!
  • Благодаря ви!
    Това стихотворение може би не е за тук. Може би не е и толкова въздействащо, но го писах под влиянието на силна емоция и е едно от любимите ми.
  • И прекроява съня ми
    на бездомник.

    !!!
    дом в родната София
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??