Дом
Камък върху камък все градим -
дом мечтан, в свят непредвидим.
Камъните тежки са основи –
надежди – във формите си нови.
Тези форми в природата ги няма,
плод са на една мечта голяма,
с носещи колони от сплотеност,
вяра в ближния и споделеност.
Прозорците са толкова големи,
че има въздух за стените неми,
пазещи от всяка уязвимост –
заедно са пазител те и мост.
На вратите в тесните ключалки
винаги се крият тайни малки.
Нека ги отключваме без страх –
тайни се отварят със замах.
Напомня стълбището кратко,
около нас не ще е всичко гладко.
Понякога ще бъдем вдъхновени,
но и от остри ръбове ранени.
Покривът стихиите превръща
в питомци на тая горда къща.
Не защото е на вид така суров -
не – пази той под себе си любов.
Домът ни е една мечта крилата,
градим го и не чакаме отплата.
Толкова надежди там се раждат
и пораснали дома надграждат.
Камък върху камък все градим,
а годините изчезват като дим.
Накрая едно огнище ни остава,
но огънят му топлина ни дава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени