6 ago 2010, 13:54

Дом

911 0 8

Искам
дом
в дулото
на изстрелваща
се душа
прескачаща
пространства
свити
в един
куршум
изпаднал
от ръката
на притихнала 
милувка
разцъфтяваща
в простреляна
рана 
от обезличени
страхове
пръснали
отрова
във вените
на смели
мечти
жадни
за твоята
лекуваща
целувка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докоснати разплитания
    потъват по снагата Й
    и поглъщат отраженията
    очертаващи се в сянката й...
  • Луната
    е разплела свойте коси
    и спуснала ни с въжета
    нека се качим до нея Аз и Ти
    и да забравим
    че понякога е предвзета....
  • на обратната
    страна
    на луната
    се срещнали
    и знаели
    вече няма
    върнати
    мигове
    и сега
    си шепнат
    тайни
    как да
    открехнат
    вратата
    на нощта
    и да се
    стопят
    обвивайки
    се в лъчите
    на своите
    сърца...
  • Времето
    стои
    на пръсти
    и чака
    да свърши
    нощта
    немее
    от нашите
    тръпки
    и чака
    да заспи
    тази луна
    подвела
    влюбените
    за тайни
    мъки
    и изменила им
    и дори съня.......

  • времето
    спира
    в излизащи
    водопади
    от съня ти
    пръснал се
    по кожата ми
    като пърхащи
    пеперуди
    оставили
    ме в този
    красив
    захлас
    на тихата
    ти приятна
    обвивка...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...