portishead (Милен Пеев) portishead (Милен Пеев)
48
Aug 6, 2010, 1:54 PM

Дом

902 0 8

Искам
дом
в дулото
на изстрелваща
се душа
прескачаща
пространства
свити
в един
куршум
изпаднал
от ръката
на притихнала 
милувка
разцъфтяваща
в простреляна
рана 
от обезличени
страхове
пръснали
отрова
във вените
на смели
мечти
жадни
за твоята
лекуваща
целувка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Пеев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • portishead (Милен Пеев)
    portishead (Милен Пеев)
    Докоснати разплитания
    потъват по снагата Й
    и поглъщат отраженията
    очертаващи се в сянката й...
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    Луната
    е разплела свойте коси
    и спуснала ни с въжета
    нека се качим до нея Аз и Ти
    и да забравим
    че понякога е предвзета....
  • portishead (Милен Пеев)
    portishead (Милен Пеев)
    на обратната
    страна
    на луната
    се срещнали
    и знаели
    вече няма
    върнати
    мигове
    и сега
    си шепнат
    тайни
    как да
    открехнат
    вратата
    на нощта
    и да се
    стопят
    обвивайки
    се в лъчите
    на своите
    сърца...
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    Времето
    стои
    на пръсти
    и чака
    да свърши
    нощта
    немее
    от нашите
    тръпки
    и чака
    да заспи
    тази луна
    подвела
    влюбените
    за тайни
    мъки
    и изменила им
    и дори съня.......
  • portishead (Милен Пеев)
    portishead (Милен Пеев)

    времето
    спира
    в излизащи
    водопади
    от съня ти
    пръснал се
    по кожата ми
    като пърхащи
    пеперуди
    оставили
    ме в този
    красив
    захлас
    на тихата
    ти приятна
    обвивка...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0