portishead (Милен Пеев) portishead (Милен Пеев)
48
6.08.2010 г., 13:54

Дом

900 0 8

Искам
дом
в дулото
на изстрелваща
се душа
прескачаща
пространства
свити
в един
куршум
изпаднал
от ръката
на притихнала 
милувка
разцъфтяваща
в простреляна
рана 
от обезличени
страхове
пръснали
отрова
във вените
на смели
мечти
жадни
за твоята
лекуваща
целувка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Пеев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • portishead (Милен Пеев)
    portishead (Милен Пеев)
    Докоснати разплитания
    потъват по снагата Й
    и поглъщат отраженията
    очертаващи се в сянката й...
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    Луната
    е разплела свойте коси
    и спуснала ни с въжета
    нека се качим до нея Аз и Ти
    и да забравим
    че понякога е предвзета....
  • portishead (Милен Пеев)
    portishead (Милен Пеев)
    на обратната
    страна
    на луната
    се срещнали
    и знаели
    вече няма
    върнати
    мигове
    и сега
    си шепнат
    тайни
    как да
    открехнат
    вратата
    на нощта
    и да се
    стопят
    обвивайки
    се в лъчите
    на своите
    сърца...
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    Времето
    стои
    на пръсти
    и чака
    да свърши
    нощта
    немее
    от нашите
    тръпки
    и чака
    да заспи
    тази луна
    подвела
    влюбените
    за тайни
    мъки
    и изменила им
    и дори съня.......
  • portishead (Милен Пеев)
    portishead (Милен Пеев)

    времето
    спира
    в излизащи
    водопади
    от съня ти
    пръснал се
    по кожата ми
    като пърхащи
    пеперуди
    оставили
    ме в този
    красив
    захлас
    на тихата
    ти приятна
    обвивка...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0