velikataniki (Николина Милева) velikataniki (Николина Милева)
29 222
23 sept 2010, 11:43

Дом?

  Poesía » Otra
775 0 6

Ръждясали решетки...
катинар на дървена врата.
Прозорец в рамка на "картина"...
по ъглите и стените пак ръжда.
На закачалката намерих вехтото палто,
отворих гардероба -

мухъл на отминали години.
Куфарът, натъпкан с болка за из път,
чака вътре всяка мразовита зима.
На прашната полица снимки -
усмихнати пред обектив деца.
Дори не можах да разпозная
щастливите ни тогава чисти лица.
На прага ме посрещна милостиво
........................
убежище, непостроен подслон,
от слама и дърво изгнило,
с бяло знаме на комина - Дом?
24.08.10

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0