23 sept 2010, 11:43

Дом?

  Poesía » Otra
774 0 6

Ръждясали решетки...
катинар на дървена врата.
Прозорец в рамка на "картина"...
по ъглите и стените пак ръжда.
На закачалката намерих вехтото палто,
отворих гардероба -

мухъл на отминали години.
Куфарът, натъпкан с болка за из път,
чака вътре всяка мразовита зима.
На прашната полица снимки -
усмихнати пред обектив деца.
Дори не можах да разпозная
щастливите ни тогава чисти лица.
На прага ме посрещна милостиво
........................
убежище, непостроен подслон,
от слама и дърво изгнило,
с бяло знаме на комина - Дом?
24.08.10

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...