1 jun 2016, 7:51  

Дом

  Poesía
562 0 3

Съзидава началото –

           бъдното,

                    новото.

                           Все напред

                                     устремени

                                               очите му.

Зидария.

       И тухли.

              Дограма.

                   (Битовизми.)

И кипи, и бълбука

                               градеж.

 

Нова маса.

          Пердета.

                   Корнизи.

                           И шкафове.

    (Зад завесите –

                           таен копнеж...)

 

И градинка

           със ириси.

                  Дворче зелено,

                              помирисало

                                      пролетен дъжд.                              

                                           Идилична нагласа.

 

Триумфален цъфтеж

                           на магнолии.

   

                Тя стои зад прозореца.

 

                 Просто някакъв мъж

                         нещо внася,

                                           носи,

                                                   наглася...

 

                     Не го гледа в очите.

                             Защо ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защото нямат общи мечти, това е моята интерпретация. Хубаво стихотворение!
  • Началото е ненаситно.То иска все още и още.То не признава примирението.Лошото е когато очите се навеждат и не казват истината.Поздрав!
  • Животът е вън от бита. От друга страна 99,9 процента от тълпите живеят битов живот. Но вграденият в тях от Създателя животински инстинкт им дава индикация за неправилност и те не могат никога да станат щастливи. Риторичният въпрос в края на стихотворението подсказва, че авторката мисли аналогично на мен. Винаги провокираш мисленето ми, Миглена, с нестандартната си поезия. Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...