1.06.2016 г., 7:51 ч.  

Дом 

  Поезия
405 0 3

Съзидава началото –

           бъдното,

                    новото.

                           Все напред

                                     устремени

                                               очите му.

Зидария.

       И тухли.

              Дограма.

                   (Битовизми.)

И кипи, и бълбука

                               градеж.

 

Нова маса.

          Пердета.

                   Корнизи.

                           И шкафове.

    (Зад завесите –

                           таен копнеж...)

 

И градинка

           със ириси.

                  Дворче зелено,

                              помирисало

                                      пролетен дъжд.                              

                                           Идилична нагласа.

 

Триумфален цъфтеж

                           на магнолии.

   

                Тя стои зад прозореца.

 

                 Просто някакъв мъж

                         нещо внася,

                                           носи,

                                                   наглася...

 

                     Не го гледа в очите.

                             Защо ли?

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защото нямат общи мечти, това е моята интерпретация. Хубаво стихотворение!
  • Началото е ненаситно.То иска все още и още.То не признава примирението.Лошото е когато очите се навеждат и не казват истината.Поздрав!
  • Животът е вън от бита. От друга страна 99,9 процента от тълпите живеят битов живот. Но вграденият в тях от Създателя животински инстинкт им дава индикация за неправилност и те не могат никога да станат щастливи. Риторичният въпрос в края на стихотворението подсказва, че авторката мисли аналогично на мен. Винаги провокираш мисленето ми, Миглена, с нестандартната си поезия. Поздрав!
Предложения
: ??:??