1 июн. 2016 г., 07:51  

Дом

565 0 3

Съзидава началото –

           бъдното,

                    новото.

                           Все напред

                                     устремени

                                               очите му.

Зидария.

       И тухли.

              Дограма.

                   (Битовизми.)

И кипи, и бълбука

                               градеж.

 

Нова маса.

          Пердета.

                   Корнизи.

                           И шкафове.

    (Зад завесите –

                           таен копнеж...)

 

И градинка

           със ириси.

                  Дворче зелено,

                              помирисало

                                      пролетен дъжд.                              

                                           Идилична нагласа.

 

Триумфален цъфтеж

                           на магнолии.

   

                Тя стои зад прозореца.

 

                 Просто някакъв мъж

                         нещо внася,

                                           носи,

                                                   наглася...

 

                     Не го гледа в очите.

                             Защо ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защото нямат общи мечти, това е моята интерпретация. Хубаво стихотворение!
  • Началото е ненаситно.То иска все още и още.То не признава примирението.Лошото е когато очите се навеждат и не казват истината.Поздрав!
  • Животът е вън от бита. От друга страна 99,9 процента от тълпите живеят битов живот. Но вграденият в тях от Създателя животински инстинкт им дава индикация за неправилност и те не могат никога да станат щастливи. Риторичният въпрос в края на стихотворението подсказва, че авторката мисли аналогично на мен. Винаги провокираш мисленето ми, Миглена, с нестандартната си поезия. Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...