11 feb 2018, 18:48

Дом 

  Poesía » De amor
748 4 5

Все същото събуждане — очите ни,
побрали всички маслени вселени,
словата ни, граничещи с приличието,
и твоите ръце около мене...

 

Все същото усещане, че имам
два свята, две сърца и две любови.
Ти носиш дарба да рисуваш зимата,
аз търся път — отново и отново.

 

Единствено в съня ми си рамкиран —
след тихите целувки вездесъщи.
Претърсвам ти душата. И избирам
това, което в теб тупти, за къща.

 

Оставяш тишината непокорна
след всяка наша нощ неповторима
и само с цветовете ти говоря.
Когато пак се върнеш,
отвори ми!

 

 

---

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??