Дом
Все същото събуждане — очите ни,
побрали всички маслени вселени,
словата ни, граничещи с приличието,
и твоите ръце около мене...
Все същото усещане, че имам
два свята, две сърца и две любови.
Ти носиш дарба да рисуваш зимата,
аз търся път — отново и отново.
Единствено в съня ми си рамкиран —
след тихите целувки вездесъщи.
Претърсвам ти душата. И избирам
това, което в теб тупти, за къща.
Оставяш тишината непокорна
след всяка наша нощ неповторима
и само с цветовете ти говоря.
Когато пак се върнеш,
отвори ми!
---
© Станислава All rights reserved.
