23 ene 2018, 20:41

Дом на любовта...

617 1 4

Дом на любовта...

 

Днес знам, че животът ми си ти,

цветовете на дните и нощите ми...

смелостта, да освобождавам...

страховете си от затвора, да полетят...

 

Днес знам, че ти си водата, извора

в който лети сърцето ми, като цвете...

море от нежност и любов, дъждът

който докато пее, рисува дъгата ми...

 

Днес най - накрая виждам в очите ти

светлината в сянката, луната в слънцето...

празнуващи заедно, един в другиго

нещо искрено и чисто, съкровено...

 

Днес чувствам, че животът ми си ти,

гласът на мечтите ми, звездите в лъчите,

въздуха, в който дишат смеха и сълзите,

перото, което изписва усмивката ми...

 

Тази, която се усмихва в усмивката ти,

тази с която се усмихва слънцето

и така тържествува, когато залязва,

когато изгрява в красотата на песента ти...

 

Тази, в която мечтая да остана, да бъда

в обятията и да заспивам и да се събуждам...

Тази, в която мечтая да остана, да живея...

събудена да сънувам, да говоря в мълчание...


Тази, в която душата ни, заедно с птичето

на щастието на високо, свободно лети...

там, където с полета си очертава магията

в тези стъпки, който те отведоха до мен...

 

Днес над това небе, върху което вървим...

искам да изпея, дом на моята любов...

с теб, с теб искам да остана, да летя...

ти във мен да летиш и в мен да останеш...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...