1 ene 2016, 18:43

Дом за ангели

  Poesía
665 2 6

ДОМ ЗА АНГЕЛИ
***********************
Ах, тази буря, кърмена от облак,
краде от синевата на небето.
Навярно си представя, че е обич,
но с леден дъх убива всяко цвете.

 

Прегръща ме в студените си скути
с най-нежната прегръдка на мадона.
И в тази белота е тъй уютно,
че времето разпада се на йони.

 

Не знам коя съм. Сякаш съм прозрачна
и в мен пулсира слънцето – по спомен.
И думите пророчески на врачка,
че: бялото, за ангелите, дом е.

 

Красиво е – до степен невъзможна
и аз се припознавам с ветровете.
Душата ми, без земната си кожа,
вселена сбира в шепички. И свети!

 

А после става синьо, много синьо,
защото се завръщам на небето.
И знам, че миг преди да си заминем,
снежинки сипе Бог – за да ни светят.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....