ДОМ ЗА АНГЕЛИ
***********************
Ах, тази буря, кърмена от облак,
краде от синевата на небето.
Навярно си представя, че е обич,
но с леден дъх убива всяко цвете.
Прегръща ме в студените си скути
с най-нежната прегръдка на мадона.
И в тази белота е тъй уютно,
че времето разпада се на йони.
Не знам коя съм. Сякаш съм прозрачна
и в мен пулсира слънцето – по спомен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up