Дом за ангели
ДОМ ЗА АНГЕЛИ
***********************
Ах, тази буря, кърмена от облак,
краде от синевата на небето.
Навярно си представя, че е обич,
но с леден дъх убива всяко цвете.
Прегръща ме в студените си скути
с най-нежната прегръдка на мадона.
И в тази белота е тъй уютно,
че времето разпада се на йони.
Не знам коя съм. Сякаш съм прозрачна
и в мен пулсира слънцето – по спомен.
И думите пророчески на врачка,
че: бялото, за ангелите, дом е.
Красиво е – до степен невъзможна
и аз се припознавам с ветровете.
Душата ми, без земната си кожа,
вселена сбира в шепички. И свети!
А после става синьо, много синьо,
защото се завръщам на небето.
И знам, че миг преди да си заминем,
снежинки сипе Бог – за да ни светят.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
