6 mar 2012, 9:18

Дом за влюбени

710 0 5

Колко бавно пълзят часовете,

щом далече си в своя си рай!

Пред екрана е скучно сам вечер -

без начало, интрига и край.

 

Но потрепва сърцето и ето

вече идва и нашият час

и сме двамата с теб, докъдето

тази нощ разпростряла е плащ.

 

Всеки има какво да разкаже:

Ту е някакъв спомен красив,

ту забравен мотив - маловажен,

ни разсмива във делника сив.

 

Ако пийнем пък водка по чашка,

ще припомним и Братята Грим.

Буратино съм, ти - Чебурашка

и за влюбени дом си градим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...