Mar 6, 2012, 9:18 AM

Дом за влюбени 

  Poetry » Love
555 0 5

Колко бавно пълзят часовете,

щом далече си в своя си рай!

Пред екрана е скучно сам вечер -

без начало, интрига и край.

 

Но потрепва сърцето и ето

вече идва и нашият час

и сме двамата с теб, докъдето

тази нощ разпростряла е плащ.

 

Всеки има какво да разкаже:

Ту е някакъв спомен красив,

ту забравен мотив - маловажен,

ни разсмива във делника сив.

 

Ако пийнем пък водка по чашка,

ще припомним и Братята Грим.

Буратино съм, ти - Чебурашка

и за влюбени дом си градим.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??