Дом за влюбени
Колко бавно пълзят часовете,
щом далече си в своя си рай!
Пред екрана е скучно сам вечер -
без начало, интрига и край.
Но потрепва сърцето и ето
вече идва и нашият час
и сме двамата с теб, докъдето
тази нощ разпростряла е плащ.
Всеки има какво да разкаже:
Ту е някакъв спомен красив,
ту забравен мотив - маловажен,
ни разсмива във делника сив.
Ако пийнем пък водка по чашка,
ще припомним и Братята Грим.
Буратино съм, ти - Чебурашка
и за влюбени дом си градим.
© Иван Христов All rights reserved.
