6 мар. 2012 г., 09:18

Дом за влюбени

711 0 5

Колко бавно пълзят часовете,

щом далече си в своя си рай!

Пред екрана е скучно сам вечер -

без начало, интрига и край.

 

Но потрепва сърцето и ето

вече идва и нашият час

и сме двамата с теб, докъдето

тази нощ разпростряла е плащ.

 

Всеки има какво да разкаже:

Ту е някакъв спомен красив,

ту забравен мотив - маловажен,

ни разсмива във делника сив.

 

Ако пийнем пък водка по чашка,

ще припомним и Братята Грим.

Буратино съм, ти - Чебурашка

и за влюбени дом си градим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...