27 jun 2005, 16:05

Домашни животинчета 

  Poesía
771 0 2
Котешки внимателно
влизаш в мисълта ми
и несъзнателно
кожата ти –гали ме.
Усмивката ти е звук
на мишле в тъмното
уплашено, че твойто “тук”
е несбъднато.
Едно кученце пред вратата
тихо скимти,
да ухапе съдбата
не може да се реши.
И играейки аквариумно,
по стъклото оставяш очи,
през които безсрамно
гледам голотата ти!

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??